ИСКАМ ДА БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ ПРИЯТЕЛИ И БЛИЗКИ ХОРА , КОИТО МЕ ПОЗДРАВИХА ЗА 70 ГОДИШНИНАТА МИ
/ето и кратки биографични моменти от 70 години живот/
КАКВО МИ ОСТАНА ОТ 70 ГОДИНИ ЖИВОТ В МОНТАНА ?
70 Г, са много години. Днес мога да кажа с гордост, че съм изпълнил човешката си мисия като човек на планетата „Земя“ и Родна България. Живях гордо , без зависимости и никога не навлизах в личното пространство на никой . Но и на никой не оставах длъжник. Но нека споделя отделни епизоди от жизнения ми път, започнал на 15 април 1949 в с . Главановци. Останах сирак от 9 месеца и бях отгледан от баба и дядо. в Монтана съм от 1965г. като отличник и приет в ТМТ. Още от трети курс бях поставена снимката ми в табло, този път не като отличник , а като известен спортист на техникума по три спорта – лека атлетика, баскетбол и волейбол. От същата година в трити курс бях вече в мъжкия отбор по волейбол на „Сеп. Слава“ Михайловград. Като войник се състезавах в „Розово долина“ Казанлък. След казармата бях приет за студент във ВИФ и започнах тренировки в „Академик“ София. Бях излъган, че ще ме направят задочен студент и устроен с жилище над фотото, но нищо от това не се случи и аз си бях отново в Михайловград. След завръщането ми в любимият ми град, живота ми продължи изцяло със спортна дейност в „СЕПТ. Слава“ Михайловград. На 30 години станах „Майстор на Спорта“. Ожених се на 23 г.- Откраднах най- известното и хубаво момиче – скиорка на Берковица и го докарах в моя любим и обичан от мен Михайловград. Мечтата ми да си имам син не се сбъдна, но бях награден с две хубави и много умни дъщери. Едва сега съм се убедил, че направо съм си късметлия с двете си дъщери. До края на трудовия си път аз не съм подавал молба за работа, дори и като ме назначиха в МВР. Но след дни ме върнаха обратно в отбора , но без да ме освобождават от МВР. Играех още две години в отбора и си служех. И после партийно поръчение ме принуди да бъда треньор и състезател на волейболен отбор във Вършец. Така изминаха още 5 години. Завърших спортно треньорската си дейност на 38 г. На 45 г. вече бях пенсионер от органите на МВР и започнах бизнес. ИМАХ ФУРНА , МЕЛНИЦА И ОБРАБОТВАХ БЛИЗО 3 000 ДЕК. ЗЕМЯ , взета под аренда В С. ЕРДЕН. Но бизнес с честност и морал в България не се получава. След 9 г. бях принуден да преустановя дейността си и да продам и фурната и мелницата и всичко без земята в Ерден. Това беше волята на семейството ми , което беше съпричастно с мен в трудния ми момент рекитиран от данъчни служители. Остана ми горчив и отвратителен спомен и разбито и вече болно сърце. Това беше неуспешен опит да направя нещо за мен и хората. Ако имах характер да давам по 10 000 на година, може да бъде друго, но… характер , какво да се прави. Разбирам, така е устроен живота ,че не всеки трябва да успее. Аз изгубих. Но много неща разбрах и се научих. Като по млад си мислех ,че съм силен човек, мога да преодолявам всякакви трудности, от спорта го бях придобил това. Днес има нещо, което което ме тушира и сигурно за първи път в живота си съм съкрушен. Политическата класа на България ме принуди да направя подарък на Меркел. Подарък- една прекрасна дъщеря с три висши образувания – едно от Софисткия университет и две от Германия-социология и лигвистика, две български внучета на по 2 г. и другото вече на 4 г., които са щутгарски граждани, кръстени в Лопушанския манастир, които ги виждам всяка вечер по скайп , но вече отказват да говорят на български и майка им ми превежда какво ми казват. Това е ужасно ! Направо си боли ! Това е престъпление и жесток геноцид спрямо нас българите. И от горе на това и жена ми ме напусна и замина да помага на подаръка , които България направи на Германия. Останах с голямата ми дъщеря, която се грижа за мен.
Останах в моя обичан и любим град Монтана. Останах и с волейболния отбор „Монтана“. До колкото мога ще се опитвам да бъда полезен на град Монтана и спорта в Монтана. Ще се боря и ще разобличавам всички тези продажни надзиратели в колониалната ни страна, които пропъдиха децата ни в чужбина и поробиха България. Това ми остана в края на живота ми. Това ми остана за тия 70 години.