Класически номер на Западните „началници“ ни спретнаха спекулативна
надежда и превърнаха в илюзия заветната ни мечта – догонващо
индустриално развитие и висок жизнен стандарт.
–––––––––––––––––––––––––––––––––
Всички българи си носим бремето на собствената си съдба сътворена до голяма степен от нас самите. Тепърва , обаче ни се налага да изясняваме как така за пореден път попаднахме в поредното заробване . Как така се получи ? Нали скачахме по площадите , за да изтърсим от нас лошите социалистическите остатъци и останат само светлите надежди за западния стандарт на живот. Така беше , но до западния стандарт се добраха само 5 % от българите , а останалите продължиха по площадите да търсят своята наивност и отговорност пред деца и Родина . Нека да видим как Западните „началници“ ни спретнаха спекулативна надежда и превърнаха в илюзия заветната ни мечта – догонващо индустриално развитие и висок жизнен стандарт.
До преди 30-40 години обменът на стоки и капитали между държавите по света бе подложен на митнически контрол, налози и други ограничения.. Това представляваше единствения начин за развиващите се страни да защитят икономиката си от убийствената конкуренция на вносни стоки от развитите страни и в същото време бе пречка за икономическата им разширение, разпространение и технологичните им успехи.
За да открият пътя си към глобално икономическо господство, водещите
корпурации и богатите капиталистически държави въведоха нов световен
икономически ред на свободен трансфер на стоки и капитали. И за да не
будят подозрение, че по този начин прокарват само собствените си
егоистични интереси, той бе представен на международната общност като
универсален проект, в рамките на който всеки участник ще съумее да
открие своите национални интереси. Пример – Европейски съюз. В подкрепа на това твърдение те привеждат следните два аргумента:
1. Проектът по своята същност е дълбоко справедлив, защото предвижда
равен шанс за всеки един от участниците на отворения глобален пазар.
2. Той предлага уникалната възможност на изостаналите страни от Втория
и Третия свят да получат свободен достъп до богатите западни пазари,
където се продава скъпо и се печели много, където те ще натрупат
необходимите средства за реализиране на своята заветна мечта –
догонващо индустриално развитие и висок жизнен стандарт.
За съжаление и двете уверения са класически пример за подвеждаща,
манипулативна логика, която спекулирайки с надежди, ги превръща в
илюзии. И двете внушения са измамни, защото са неизпълними или
недопустими.
Най-напред прокламираният равен шанс действително е справедлив
принцип, но когато е приложен към равностойни съперници. В противен
случаи той се превръща в преференция за по-силния и предопределена
загуба за по-слабия съперник. А точно такова е съотношението на силите
между развитите и развиващите се страни. За пазари и ресурси са се
водили и се водят ожесточени войни, при които няма милост и морал. И
тъкмо поради това най-малкото нещо, от което изостаналите страни биха
имали нужда, е равен шанс в една конкурентна борба, която те въобще не
са в състояние да водят, а камо ли да спечелят.
Това, което по-скоро им е необходимо, е тъкмо обратното – икономическо
ограничаване на външната търговия на дадена страна, чрез методи като:
високи тарифни ставки на импортните стоки, ограничителни квоти,
разнообразни правителствени регулации за намаляване на вноса и анти-
дъмпингови закони, с цел защита на националната индустрия от
чуждестранна конкуренция или нахлуване, който дори световните
индустриални гиганти ревниво използваха, когато полагаха основите на
своята могъща икономика. Безкомпромисно те го прилагат и днес винаги,
когато почувстват интересите си застрашени. Свидетели сме, например,
как те не позволяват и дума да стане за въвеждане на свободен трансфер
за друга една стока – „работната сила“, след като самите те страдат от
непреодолима хронична безработица. Това се нарича политика на
двойният стандарт. Но тя е присъща за капиталистическата система и
нейните политици.
Втората илюзия, която се внушава на изостаналите страни е, че в рамките
на новия световен ред те ще получат достъп до западните пазари, където
ще спечелят необходимите за своето развитие средства. И това уверение е
преднамерена заблуда поне по няколко причини.
Най-напред западните пазари са преситени със стоки от най-високо
качество, а на развиващите се страни най-често им липсва онзи
промишлен продукт, който би им позволил да си извоюват място там.
Ниската цена на техните стоки при наличие на отстъпление в качеството
вече не е конкурентен фактор. По тази причина щедро обещаваният
свободен достъп до западните пазари ще си остане за неразвитите страни
само формално право без реално покритие.
Но и това е по-малката беда – с отварянето си за свободен насрещен внос
на стоки те ще задушат още в зародиш дори онези сектори от своята
крехка национална икономика, които под закрилата на митническите
тарифи все още успяват да работят успешно за вътрешния пазар. А това
окончателно ще е краят на мечтата им за догонващо развитие.
Суровата истина е, че Източно европейските държави няма да спечелят нищо от отворения глобален пазар и ще си остане за винаги това, което винаги е бил – полуколониален, пазарно-суровинен придатък на индустриалните гиганти , традиционен износител на суровини и евтина, ниско технологична продукция, от която не се печелят средства за ускорено развитие. Затова и обещанията на авторите на новия световен ред са дълбоко неискрени и аморални, след като те са напълно наясно, че свободният трансфер на стоки и капитали няма да е нищо друго освен пазарна експанзия за развитите държави и еднопосочен поток на стоки от тях към бедните страни и на печалби в обратната посока.
Изказаните дотук съображения далеч не изчерпват фалша на обещанията
за догонваща индустриализация. Те са неизпълними поне по още две
непреодолими причини:
1. Поради липсата на свободен екологичен ресурс на планетата.
2. Поради липсата на икономически и пазарен капацитет за изграждане на
нови индустриални мощности.
Това са истинските , доказани аргументи за нашето измамно подскачане по площадите. Днес по площадите останаха малко млади хора . Отидоха си при мечтите за „по висок жизнен стандарт“. Явно с еволюционното си развитие бяхме манипулирани , заблудени и направихме много грешки , които усетихме твърде късно в живота си ?
Илия Миладинов