ЛИЧНИ СПОМЕНИ ЗА ВРЕМЕТО В КОЕТО ЙОРДАНКА БЛАГОЕВА ТРЕНИРАШЕ В МОНТАНА
Това да се върнеш в миналото си е чисто изкушение, още повече когато си бил на малко над петнадесет години. Милият ми Михайловград, колко си го обичах. Обичах го, заради това, че имах възможност да реализирам на много по добро ниво спортната си надареност и реализирам енергията си в колективен спорт – баскетбол , волейбол ,дори и атлетика. За мен селското момче, дошло от турлашкия Балкан беше невероятно изживяване да облека фанелка на „Септ. Слава“ Михайловград. Днес младите хора сигурно ще се усмихнат. Знам ,че ги вълнуват съвсем други неща от информационните технологии, но тогава 1966 /1967 г. да си спортист си бе доста престижна слава и чест сред Михайловградското общество. Та, тогава през тая години 1967 г. пролетта – май ,юни в парк „Огоста „кипеше “ от спортисти от всякакъв калибър – ученици ,играейки футбол , на спортните площадки тренираха школи по баскетбол , волейбол , лека атлетика и много граждани излязли с децата си на разходка ,за да видят мини зоологическата градина и в нея лъва „Боян“, а и да се извозят с влакчето и минат през специално направен тунел. Чуваше се и „музика на живо“, разнасяше се наливна бира на голямата тераса на ресторант „Плажа“ и се чакаше Момчил да запее романсите си. Не възможно е да се забравят тия моментите изживени в парк „Огоста“ като ученик попаднал там, сред това спортно общество, което живееше спокойно, устремено в сигурността на бъдещето си.
Поради ръстта си, ме записаха в две школи – баскетбол и волейболната школа, а по късно г-н Пелюшкин искаше да ме запише в школата по лека атлетика.Даваше ми за пример известни атлетки , които са известни вече в България – Йорданка Благоева, Стефка Гьонина, Цветана Иванова /по късно Лилкина/, Миланка Каменова и др. Тези спортисти тренираха и те в парк „Огоста“. Никога няма да забравя , когато видях за първи път една от тези прочути лекоатлетки – Стефка Гьонина. Дълго не откъсвах поглед от нея и се възхищавах на визията и тялото и. Беше по спортна форма и бягаше на пистата на стадиона. Нещо ме подтикваше да стана лекоатлет и аз. Аз я бях объркал с Йорданка Благоева. На долния край на стадиона , към р. „Огоста“ беше базата за скок височина. Когато се приближих видях истинската Благоева. Страхотно младо момиче с дълги крака. Симпатично с прическа превързана и с треньора си Пената Димитров – само двамата, стояха до летвата и коментираха си нещо. С голямо любопитство чаках да прескочи летвата , която ми се струваше ,че е невъзможно да се „прелети“ над нея. За първи път наблюдавам такава височина , която трябва да се прескочи . Затова и нямах намерение да си тръгна скоро, до като не видя може ли това красиво момиче да прескочи тази летва. Но пък тя съвсем не бързаше. Мереше някакви стъпки и отбелязваше черти на червената сгур.Е най после застана до една от чертите и замълча за няколко секунди и се втурна към летвата. Имах чувството , че няма да скочи , просто ще мине покрай летвата , но тя скочи, разпери дългите си крака на ножица и… летвата падна. Но за малко и да не падне. Гледах и ми беше трудничко да приема ,че момиче може да прескочи тази височина. Може би височината да е била около 180 см. Може и по-малка да е била не съм сигурен , но беше впечатляваща. Тъкмо реших да си тръгна и видях Благоева застана отново до белязаните черти и отново се устреми към летвата. Не зная точно какъв звук съм издал ,но възклицанието ми го чух самия аз от изненадата, която видях . Тя прескочи височината, този път толкова леко и спокойно , че все едно аз прескачам 130см. , а рекорда ми е е 145 см. в четвърти курс на ТМТто. Така за първи път видях на живо Заслужилата Майсторка на Спорта Йорданка Благоева. Много неща мога да споделя за нея, но нито време нито място може да ми стигне във вестника. Това е един прекрасен човек – боец, които умее да воюва за успехи в леката атлетика. Няма човек в Мих-град /Монтана/ да не я знаят и да не я обичат и да не се гордеят с нейните постижения. Тя символизираше Михайловград. Тя подобри Световен рекорд 194 см. Всичкото това е много , много положен труд и себеотдаване в името на спорта. А знаете ли уважаеми читатели, колко много хора е запалила да спортуват, или да се опитат да станат известни спортисти като нея. Единят съм и аз. Нека още няколко спомена споделя с вас за Благоева. Спомням си : бах на футболен мач на „Септ. Слава“ Михайловград на стадион „Огоста“Тя беше там отново до скока на височина до летвата с треньора си Димитров.Долната част от трибуната гледаше и мача и тренировката на Йорданка Благоева. При опита си да прескочи височината , тя не успя , но пък се чу изненадващо възклицание „на неуспеха“, тогава разбрах колко хора я обичат и възхищават от нейния талант на скачач. При повторния опит стадиона замлъкна и в един момент тя прескочи летвата . Бурни възгласи и ръкопляскания се чуха по целия стадион. Дори по радиоуредбата на стадиона съобщиха ,че Благоева е преодоляла височина , която не е преодолявала до сега. Аз съм сигурен ,че този случай Данчето не може да го е забравила.Може да го потвърди в нашия вестник. Уникално вълнение беше за публиката. А това надарено чувство за представителност ,което го има във всеки ми предреши съдбата да станем известен спортист. Вече през 1971/72 г . Тя вече беше в семейството на волейболния отбор на „Септ. Слава“ Михайловград. Съпруга и Свилен Димитров ми беше колега в отбора и съм бил в тях доста пъти. Тя живееше в блока на МВР , а отдолу се продаваха телевизори. Спомням си едната стена на хола и беше цялата в медали и грамоти и какви ли не сувенири – подаръци от турнири в чужбина. Данчето освен ,че е много голяма спортиска е и голяма българка – роди си двама сина и продължи да работи до ден днешен за спортната дейност и леката атлетика в Родна България. Не замина в чужбина остана вярна на Родината си.Никога няма да забравим когато подобри световния рекорд и скочи 194 см. колко много се радвахме и гордеехме във волейболния отбор на Михайловград. Тя нашата шампионка и световна рекордьорка си е наша на монтанчени, ние никога няма да забравим и един неин много човешки жест. Тя лично положи признателна табела на нейния първи треньор Петър Димитров на стената на зала „Огоста“ Там до тази табела пък ние волейболистите положихме паметна плоча на волейболното движение в Михайловград /Монтана/. Нека някога да знаят ,ако има останали българи живеещи в Монтана,че в този красив град е имало световни рекордьори и спортисти ,които са прославяли и обичали родния си град. Да пожелаем на Данчето здраве и дълголетие, да остане такава каквато тя искаше да бъде в Михайловград и България – символ на трудолюбие, обич и прослава на родния град и България. Тя това го постигна. Обичаме те Данче !
Майстор на спорта
Илия Миладинов