Медийна война и триумф на пропагандата

Слугинажът, отговорен за възпирането на информацията,
си беше свършил работата добре. Нека да видим ефекта.
През 2013 г. допитване на агенция “ComRes” установява,
че мнозинството британци вярват, че пострадалите в Ирак
са по-малко от 10 000 души – една миниатюрна част от
истината… Кървавата пътека от Ирак до Лондон беше
избърсана до чисто. Рупърт Мърдок се счита за кръстник
на медийната сган – никой не би трябвало да се съмнява в
нарасналата мощ на неговите 127 вестника с общ тираж 40
милиона броя плюс неговата “Fox” телевизия. Но
директното влияние на империята на Мърдок не е
по-голямо от индиректното влияние върху медиите като
цяло. Най-ефективната пропаганда може да се намери не
на страниците на “Сън” или на екраните на “Фокс нюс”, а
под либералния ореол. Когато вестник “Ню Йорк таймс”
публикува твърдението, че Саддам Хюсеин имал оръжие
за масово унищожение, фалшивите доказателства бяха
приети за правдоподобни, защото това не беше “Фокс
нюс”; това беше “Ню Йорк таймс”!
Същото е валидно за “Вашингтон пост” и “Гардиън”, два
вестника, които изиграха решаваща роля при
манипулирането на своите читатели с оглед да приемат
новата и опасна студена война. И трите либерални
вестника представяха невярно събитията в Украйна като
резултат от злостните действия на Русия, когато в
действителност превратът, воден от фашисти, беше работа
на Съединените щати, подпомагани от Германия и НАТО.
Тази обърната реалност е толкова всепроникваща, че
вашингтонското военно обкръжение и сплашване на
Русия дори не бе оспорвано. И това не са новини, а
клеветническа кампания за сплашване от вида, с който аз
израснах по време на първата “студена война”. Отново
“Империята на злото” идвала да ни покори, водена от
един друг Сталин, или най-перверзно, от един нов Хитлер.
Така че (както в Библията) повикай дявола, и нещата ще
се подредят…
Заглушаването на истината за Украйна е едно от
най-пълните информационни затъмнения. Затъмнение за
най-голямата военна концентрация в Кавказ и Източна
Европа от Втората световна война насам. Тайната помощ
на Вашингтон за Киев и неговите неонацистки бригади,
отговорни за престъпления срещу населението на
Източна Украйна – отново затъмнение. Затъмнение и за
фактите, които противоречат на пропагандата, че Русия
била отговорна за свалянето на самолета на Малайзия. И
отново цензори са медиите, които се считат за
либерални. Без да представи нито факти, нито
доказателства, един журналист идентифицира проруски
лидер в Украйна като “човекът, който свали самолета”.
Този човек, пише журналистът, е известен като Демонът.
Той бил страховит, уплашил дори журналиста и това се
оказа най-силното доказателство!
Много западни медии работиха усърдно, за да представят
етническото руско население на Украйна като аутсайдери
в собствената си страна и почти никога като украинци,
искащи федерация в рамките на Украйна, или като
украински граждани, съпротивляващи се на оркестриран
от чужбина преврат срещу собственото им правителство,
избрано от тях.
Без последствия остава и онова, което има да каже
президентът на Русия; понеже е обявен за злодея в
пантомимата и значи може безнаказано да бъде руган.
Американски генерал, оглавяващ НАТО, който сякаш
директно е излязъл от филма на Стенли Кубрик „Dr.
Strangelove, или как се научих да не се тревожа и да
обичам бомбата“, генерал Бридлоув (Breedlove), рутинно
твърди, че има руска инвазия, без да има и следа от
някакво очевидно доказателство. Така че
превъплъщението му в образа на генерал Джак Д. Рипер
(Jack D. Ripper ) от същия филм е перфектно… Според
Бридлоув четиридесет хиляди руснаци се били струпали
на границата. И това беше повече от достатъчно за “Ню
Йорк таймс”, за “Вашингтон пост” и “Обзървър”, отличил
се с лъжи и фалшификации, които аргументираха
инвазията на Блеър в Ирак (според разкритията на
бившия му кореспондент Дейвид Роуз, за който стана
дума).
Всичко прилича на радостна среща на съученици след
много години… Барабанчиците на “Вашингтон пост” са
същите колумнисти, които декларираха, че Саддам
Хюсейн безспорно притежава оръжия за масово
унищожение. “Ако се чудиш, писа Роберт Пери, как светът
може да се забърка в една трета световна война – много
подобна на онази отпреди един век, – достатъчно е да
погледнеш умопомрачението, обхванало практически
цялата политико-медийна машина на САЩ по въпроса за
Украйна, където фалшиви разкази за бели шапки срещу
черни шапки се внедриха доста по- рано, и са
“непромокаеми” за фактите или за здравия разум”.
Робърт Пери е журналистът, който разкри аферата
“Иран-контрас” и един от малкото, които разследват
централната роля на медиите в “играта на пиле” (Game of
chicken, популярен модел на конфликт в теорията на
игрите, когато никой не иска да отстъпи, като пиле е
синоним и на страхливец. – Бел. ред.), или “кой пръв ще
се уплаши”, както я нарече руският министър на външните
работи. Дали това е игра, обаче? В момента, когато пиша
тази статия, Конгресът на САЩ гласува Резолюция 758,
която по същество заявява “Да се готвим за война с
Русия”.
Оставете коментар