На гости в другата България
3 ЧАСТ
Да, българите сме смел народ – някъде там в далечното минало , това не може да се отрече.
Успяхме да оцелеем в многовековни робства и жестоки насилия на потурчване и асимилация на етноса ни . Няма такъв народ в света ,които да е подлаган на такива жестоки унизителни деяния на геноцид и робство . Каква жестока съдба е сполетявала народа ни. Толкова векове и години е било борба за оцеляване , просто физическо оцеляване и опазване на православната вярата на славянството. Всичкото това не може да не е оказало влияние ,върху съзнанието , нравите , битието и психологията на обикновеният българин. Нацията ни е осакатявана непрекъснато през вековете на робството . Най смелите , и изявените прогресивно мислещи българи са избивани . Оставали са посредствените и смирени българи
,склонни на покорство в робството. Това не може да няма отражение и днес в нашето поведение “ на смирение и покорство“. Дано не съм прав , но историята ни го доказва . Но
идва една нетърпимост, след дълго смирение и българина осъзнава , че трябва да оцелее и запази териториалната си цялост на Родината си . Тогава става …..“ по пет на нож“. Героизма му е прословут в Европа .Закърмени с оня дух на свобода, който бушува в хайдушките ни песни, за да изригне с
вулканическа сила във величавото Априлско въстание. Ние прогонихме през Балканската война с неудържим устрем към победа много по-силния враг – веднага след това обаче
станахме жертва на своята склонност към дезориентиране: въобразихме си, че можем да извършим всичко наведнъж, а не на етапи. Нужно ли беше да преживеем за няколко години
две национални катастрофи ? А днес , как така се получи да сме колониална страна , почти без държавен суверенитет ?! Всичко това са исторически факти в които е и изградена
житейска характеристика на българина. . Днес живеем в голяма заблуда . Ние сме древен народ със собствена култура и традиции , нужно ли е да бъдем обхванати от безумието и да се
приобщаваме към чужди култури и традиции. Нима нашата култура и традиции не ни съпътстваше през мрачното робство ? Нашите предци не се прекланяха пред чужда култура и
вяра и запазиха идентичността си . Кои сме ние днес ,за да не почитаме древните традиции и православна вяра на дедите си . Ето за това аз съм възхитен и няма да престана да величая и
да се възхищавам на българите от бесарабския район в Одеска област в Украйна. Колкото и да се опитвам да създам образ на българското общество в бесарабския район едва ли ще
успея да изразя душевното си възприятие и да мога да го опиша и разкажа. Несъмнено всеки българин попаднал в района на бесарабските българи би се чувствал като мен – изненадан от предаността и обичта към България.
Бесарабските българи успяват да запазят живи като практика , или като знание традиционни обичаи, обреди и фолклор , благодарение на художествената самодейност изразена с
български народни песни и многото танцови състави от различни възрастови групи. Изучаването и пропагандирането на миналото, българският език, културните особености и
традиции, на фолклорното богатство продължават да имат първостепенно значение за общността. Може да се каже, че това е своеобразен капитал, който се пази и използва за
поддържане на българската идентичност. Въвеждането на преподаването на български език в училищата в селата с преобладаващо българско население е безспорно постижение.
Бесарабските българи са нашият вероятно последен демографски резерв, нашата последна възможност за съхраняване и Възраждане на българската нация. Но днес България е територия, в която живее продажен и циничен елит, абсолютно немощно и обезверено
народонаселение и нищожно количество все още мислещи хора, които обаче не са способни да постигнат своето обединение, за да изринат от властта развилнялата се престъпна политическа шайка. Какво се случва обаче на практика в България? “ За 20 години бе отгледано цяло поколение, което не само нищо не знае за българската история, но и изобщо не се притеснява от това, не се вълнува за нея – тя му е чужда, далечна, ненужна, като историята на родното село на прадядо му някъде в Балкана… Излезе ли навън, той се „срами да се нарече българин”, не че няма и поради „что да се срамиш… “ Този вид уж глобализирана модерност, която беше наложена, отглежда „дърво без корен”, граждани без гражданство, хора без идентичност, без личност – родени гастарбайтери, безкритични наемни работници, чийто
духовен хоризонт се простира между малката заплата и намаленията в някой магазин.Народ без поминък, остане ли и без памет, е свършен народ! “ / проф. Атанас Семов /
По линия на НАТО трескаво се полагат грижи за да се подготвят добри условия за разполагане на «скъпи гости» – американски военнослужещи, вече и с танкове и друга тежка
бойна техника?! Към чужденците, определено носещи опасност за страната ни сме готови да направим всичко, каквото ни кажат новите ни господари , а за кръвните ни братя от Бесарабският район –не! Това е Политическа наглост и безразсъдие на управляващите днес . Нека всеки истински българин да разбере истината за нашите братя и сестри от Бесарабието и скъта някъде в душата и съзнанието си мисълта за родството с тези българи от другата България. Никога да не ги забравяме и винаги да им пазим тяхното им място на територията на майка България ,защото те някога са дръзнали да се спасяват от робство и отнемане на вярата им и потурчване. Те са част от нас ! Няма закон, който да ти забрани да помогнеш на брат си и сестра си. Човешките закони са над юридическите. Вижте няколко интервюта ,за да добиете отново представа за проблемите и неправдата , около визовия режим ,които се приема с негодувание от местните българи ,чувствайки се дискриминирани от българското
правителство.
Илия Миладинов