Областно и Общинско ръководство на БСП Монтона не почете паметта на Септемврийската епопея на монтанските въстаници от 1923 г.

Аз 5. 11

Областно и Общинско ръководство на БСП  Монтона не почете паметта на Септемврийската епопея на монтанските  въстаници от 1923 г.

Въстанията и бунтовете на един народ са белег за неговата зрялост. Те са атестат за правото му да живее в съответствие със своята национална и социална природа. Народ, който не е в състояние да се бори за собствената си свобода, няма право на нея. В историческото минало, ние българите имаме много прояви на бунтове, въстания и организирани непокорства на протести, срещу външни врагове и вътрешни експлоататори.
Това са върхове по които винаги може да се види къде е България в историческото си развитие. Но и памет,които  всеодайно  да пазим, учим и черпим поуки от историческите събития от миналото. От изкривяването на паметта, която днес е любимо занимание на „умни“, „красиви“ и разни платени влечуги, вероятно ще  научаваме повече за обществото в което днес живеем, от колкото от достоверната памет.
От спомени за преживяно житейско битие, или събитие от някаква жива колективност, предавана на „живо“ от потомствени поколения от особено значение е онази употреба на понятието „Колективна памет“,която очертава това , което наричаме „историческа памет“. Възникване на фашизма в България през тези години и неговото отражение на терор ,репресия , убийства и гладни години са причините за избухването на Септемврийското въстание в Северозападна България.
Винаги, когато чета списъци с хора, които са участие в конкретно събитие, загинали през някоя от многобройните войни, или въстания водени в българската държава, у мен се зараждат трудно описуеми емоции. Зад тези имена прозират реално случили се съдби, животи, прекъснати насилствено в разцвета на силите им, загубата на потенциални поколения, загубата на стотици бъдещи творци, работници, добри и лоши хора, герои и антигерои. Зад всяко име се крие съдба, която Ние никога няма да узнаем, крие се живот със своите страсти, с човешки добродетели и недостатъци. Колко жалко е това и как гърлото ти пресъхва , а очите се изпотяват на това безумие хора едни с други да се убиват и взаимно  унищожават. И човек като се замисли – А какво още ни предстои да видим и разберем за бъдещо подобно човешко самоунищожаване. Жестоко е ! Кога най-сетне ще  мирне  и се осъзнае този проклет /не знам от кой/ свят.
Скъпите народни жертви, дадени през 1923–1925 година в борбата срещу настъпващия фашизъм, пред светлата памет на които ние дълбоко се покланяме, ярко осветиха пътя на неизбежната бъдеща победа над варварския фашизъм. Без Септемврийското въстание от 1923 година и неговите поуки, не биха били възможно създаването на Отечествения фронт, на антифашисткото освободително народно въстание на 9 септември 1944 година. Това е самата истина.
Позорно и недопустимо е отношението на ръководството на Общинското и Областното ръководство на БСП Монтана да не почете паметта на дали живота си десетки българи в Монтана в/костницата зад паметника/в първото антифашиско въстание в историята на Европа. Нямаше никой от ръководството на Обл. и Общ. съвет на БСП. Бяха група антифашисти и социалисти от“групичката“,която не признава легитимността на ръководството на БСП Монтана. Яви се само г-н Д. Върбанов , за да направи забележка ,защо не е съгласувано това с Общ. ръководство на партията за инициативата на „Антифашиския  съюз“ да почете паметта на убитите септемврийци с едноминутно мълчание и поднесе цветя отзад на паметната плоча на паметника в Монтана. Той самият трябваше да организира автобус да „подкрепи“ събитието в Г. Дамяново , но и това не се получи, поради липса на хора , а може би и по други причини. Срам и позор ! До къде достигна БСП Монтана ? Лидерите и да отидат в Берковица и Г. Дамяново да отпразнуват „големият ден“ с които символизираше Михайловград /Монтана/с първия бунт и протест срещу зараждащият се фашизъм в цяла България и Европа. Аз зная защо не предложиха да посрещнат Илияна Йотова в Монтана, макар ,че така трябваше, да се тръгне от „центъра“ на събитието. Страх ви е господа , страх ви е , че няма да ви уважат с присъствието си нито председатели /секретари/ , нито социалисти ,или обикновени хора от Монтана. До тук я докарахте да бягате в „провинцията“от собствения си електорат. Всъщност какво ли очаквате в бъдещето ? Има неща ,които не се купуват само с пари – ще се убедите в това .Лидер, който не може да сплоти хората си, не може да претендира, че води партията в някаква посока. БСП Монтана има симптоми на дълбоко дезорганизирана и  демотивирана  структура.Това е голата истина господа ръководители. Поне от „23 септември“ си направете извод. И още нещо къде бяха медиите ?? Нямаше нито един журналист в Монтана и  Г. Дамяново . Нямаше кой поне една снимка да ви направи. Просто да установи някои ,че ви е имало там до светините на българската памет.
И накрая в Г. Дамяново от един прозорец на отсрещната сграда с наглостта на няколко  лунпени се развя знамето на НАТО, точно пред паметната плоча на септемврийци.  В това село ,което отказа да смени името си  и остана завинаги символ на идеала на социализма, днес бяхме свидетели на умишлена нагла провокация на липса на хора да уважат едно събитие ,дало им гласност в историята на България и умишлено развято знаме на НАТО.  В селото на прословутата „Лопушанска дружина“ не можаха да се съберат поне 100 човека /бяха 83/от две общини – Чипровска и Г. Дамяновска. Тъжно е ! „Народ ,който не зачита миналото си ,е обречен да няма бъдеще“ не зная кой го бе казал , но сигурно е истина. БСП!  БСП!  БСП – Нали разбра какво си направила ?
От това може косвено да се съди за характера и мащаба на политическото противопоставяне на българите, незачитане и пълна деградация на човешките ценности. Това ни донесе „демокрацията“- дивият капитализъм без правила и морал. Какво направи ти БСП да спреш този процес ? Може да се каже, че Септемврийското въстание бе не просто и не само първото антифашистко въстание в Европа, но и първото класово въстание у нас. То бе по същество социална революция , от която и днес се нуждаем. Погрома на въстанието беше пирова победа. 20,000 загинали български работници, селяни, занаятчии, интелигенти – това беше онази пропаст между народа и българския фашизъм, която нищо не бе в състояние да запълни. Дано от днешният ден 23.09.2016 г. също някои хора си направят поуки и изводи за отговорното бъдеще на българите и майка България.
Илия Миладинов