ПОЛЗИ ИЛИ ВРЕДИ ОТ ЧЛЕНСТВОТО НИ В ЕС И НАТО

Георги Прокопов

„Свободата е правото ни да казваме на хората
това, което те не искат да знаят ”
Джордж Оруел

Вече осем години България е равноправен член на ЕС. От 2004 пък е член на НАТО. Първоначално, когато течеше кампанията за приемането ни в тези структури имаше ожесточени дебати „за” и „против” като евроскептиците и противниците бяха по-малко.

Разбира се, че всичко беше за парлама, отвличане на вниманието на обществото, но не беше поне малко разяснено, какво ще последва от това членство, и какви ще бъдат последствията и резултатите.

Тогава по времето, когато се лягаше и ставаше с „ползата,” която ще ни допринесе влизането в тези структури се лееха такива хвалебствия и чудатости като от приказките на „Шехерезада”.

Едва ли не тука ще потекат реки от богатства, благоденствие и просперитет. Чуждестранните инвестиции и благодетели ще допринесат за по-добър живот, за израстването ни, увеличение на БВП и какво ли не още. Да, ама не. Не само че не се получи, ами освен, че ни се взе това, което притежавахме или по-точно се унищожи напълно.

България се деиндустриализира тотално, унищожи се селското ни стопанство, земеделието, животновъдството /1,7 млн. говеда и 900 хил. крави, а сега има не повече от 200 хил., овце 9,5 млн., свине 4,4 млн./, птицевъдството, производството на месо и месни продукти, рибовъдството, фармацевтичната промишленост, Oптикомеханичния завод бяха приватизирани, както и много други.

Производството на мляко и млечни продукти беше занижено, унищожи се хранително-вкусовата промишленост и други важни отрасли с единствената цел да се подсигури пазар на чуждите западни стоки.

Сега вносът на плодове и зеленчуци е почти 80%, на месо 75%. В България навлязоха търговски вериги, които експлоатират и налагат монопол на българските производители и потребители. От тези вериги като „Била”, „Лидъл,” „Карфур”, „Кауфланд” и др. – губим годишно по 28 млрд. лв.

Губим и от концесията за добив на злато. Страната ни е на второ място по добив на благородния метал в Европа. В Челопеч се добива злато по 10/12 т. годишно, но то се изнася от фирма концесионер.

Е, това вече е факт – от сериозни производители на споменатото по-горе, както и на електроенергия, България се превърна в една жалка страна вносител, на една страна, която по различни показатели е на нивото на страните от Третия свят.

Унищожени бяха предприятия като ДЗУ-Стара Загора, който е произвеждал годишно по 50 млн. запаметяващи диска, циментовите заводи, азотноторовите, леката промишленост, корабостроенето, океанския риболов, черноморския такъв, бяха приватизирани, производството на осветителни тела в Сливен /ел. крушки/, за да освободим пазар на германски концерни и други подобни – дори ЕС забрани ползването на електрически крушки с повече от 60W, като ни принуди да ползваме вносни „енергоспестяващи,” но в пъти по-скъпи. Има и друг мотив – така се „пести” ел. енергия.

Ликвидиран беше трамвайният завод, който произвеждаше трамвайни мотриси 100% наше производство.

За нуждите на БДЖ в Дряново се произвеждаха пътнически вагони, а в Бургас товарни по 900 вагона годишно. Сега целта е БДЖ да бъде абсолютно ликвидирано или да премине в частни ръце – по всяка вероятност с чуждестранно преобладаващо или пълно участие.

Една от причините е, че БДЖ-превозът е евтин и конкурентен на автомобилния транспорт, който в пъти е по-скъп. Как в останалите страни членки на ЕС ЖП транспортът може да е държавна собственост и да има милиарди евро годишна печалба, а у нас да е губещо предприятие? Явно „споразумението” с господарите е такова.

Външният натиск е упражняван още от първите дни на „демокрацията” след 1989 г. – унищожаване на селското стопанство, земеделието, хранително-вкусовата ни промишленост, за да се стигне до дивата и криминална приватизация по времето на управлението на СДС с министър-председател Иван Костов, който неотдавна по една телевизия призна, че върху него и правителството е имало външен натиск и нареждане за приватизация.

Да, но виновни няма – прави се опит за оправдание и реабилитиране.

Бяха продадени БГА Балкан, содовите заводи в Девня, нефтопреработвателният комбинат в Бургас, бяха дадени на концесия на чужди фирми ТЕЦ Марица 1 и 3, „Софийска вода” и др. като подписаните договори са изключително във вреда на обществото.

По-късно беше продадено БТК, разпродаваха се имоти и имущество на армията, хотели и всичко възможно, което „не може” да бъде стопанисвано и управлявано от държавата.

Субекти като Меглена Кунева договориха затварянето на 1, 2, 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй,” което доведе до 30 на сто по-високи сметки на ток. Енергетиката ни беше дадена в ръцете на чужди фирми монополисти, които сега експлоатират не само всичко свързано с нея, а и потребителите.

ЕС побърза да присъедини България, за да увеличи геополитическото си влияние в региона и да отслаби руските позиции. Сега същата борба се води в Украйна. И докато Украйна, Сърбия, Македония и други са обхванати от оптимизъм, то Германия и Великобритания имат желанието да напуснат Евросъюза.

Но докато се случи това Германия налага и разпорежда каква политика да водят малките и за нея незначителни, но все пак страни потребители на нейни стоки – или просто казано доминантът Германия мачка наред.

Виждаме какво се случва в Гърция, но защо не иска ЕС да изпусне прегрешила Гърция – ами заради огромните залежи на подземни богатства, корабостроителниците, огромната територия, която притежават, стратегическото местоположение, а най-важното е Запада да не загуби геополитическото си влияние.

„Ползата” ни от ЕС е плащането на членски внос 1 % от БВП годишно, като получаваме в замяна на това, разбира се, от нашите си пари мизерни, по няколко милиона, евро по различни програми или проекти.

От производители се превърнахме във вносители с т. нар. квотен принцип, за производство и износ на стоки, който се спазва стриктно от компрадорите. Европейските директиви ни забраняват освен това да търгуваме с трети страни, които не са членки на ЕС или без изричното разрешение на същия.

Принудени сме да търпим, освен мизерията и бедността, до които сме докарани особено през последните няколко години, и униженията, пред които сме поставени.

Последното унижение и поредна подигравка с българските пенсионери е „увеличението” на пенсиите от първи юли 2015 г. с… 1, 90 лв. на сто, но за сметка на това границата за пенсиониране се увеличава до 67 години за мъжете и 65 години за жените, като целта е колкото е възможно по-малко да стигнат до така очакваната си пенсия.

В Гърция средната пенсия е 700 евро, а в България 160 евро, няма страна членка на Евросъюза, в която пенсията да е под 500 евро или минимална заплата под 800 евро, освен някои страни от бившия източен блок. Средната продължителност на живот у нас за мъжете е 70 години, а за жените 77 години. Общо в ЕС за 28-те членки средната продължителност е 80 години. При мъжете е 77.4, а при жените 83.2. Средната продължителност на живот във Франция е 82.3 години, в Италия е най-висока – 82.8, в Испания 82.4, като общо в 19 страни членки на ЕС продължителността на живот на населението е над 80 г.

На опашката са България 74.2, Литва 73.8, и Латвия 73.9.

Да преценим дали не сме бедни и мизерни?

Безработицата е малко над 300 хил. души според Агенцията по заетостта за 2014 г., но това са данни само за регистрираните безработни в бюрата по труда, но когато им изтече срокът на регистрация и не са настанени на работа, то цифрата не се е променила, тъй като на тяхно място са регистрирани нови безработни.

Според КНСБ безработните са над 700 хил. БВП е 82,2 млрд. лв. за 2014 г., в сравнение с 1989 г. 90 млрд. лв. Външният дълг на България е 39, 819 млрд. евро, като расте с 5% годишно /ноември 2014 – БНБ и МФ/. Дългът на страната ни през 1989 г. беше 11 млрд.

Не е розово положението и в ЕС, който е длъжник с 40 трлн. долара, а колосът САЩ с 18 трлн. долара с лихвите.

Трилиони долари дългове имат и Германия, Франция, Великобритания и т. н. На Световната банка и други кредитори западният свят дължи 60, 3 трлн. долара. Е, как няма САЩ и западният свят да се стремят към завладяване на нови територии и колонизиране на суверенни държави, като целта е тотално подчинение и извличане след заграбване по подходящ начин природните богатства.

От рак у нас заболяват по 74 души на ден, като общият брой на заболелите е 200 хил. души. Основна причина за смърт сред голяма част от населението през 2006 г. са болестите на органите на кръвообращението. На тях се дължат 66,4% от умиранията. През същата година са починали 113 438 души, като броят на мъжете е 60 050, а на жените 52 935. България е на първо място по смъртност сред 28-те членки на ЕС от сърдечносъдови заболявания.

От инфаркт и инсулт годишно умират по 70 хил. българи. На второ място сме по смъртност на туберкулоза, болести на бъбреците и уретъра, менингококова инфекция /2011, Евростат/. Хипертониците са 2,5 млн. души, от диабет вече боледуват 700 хил., броят на психично болните за 2010 г. е 155 741, а те се увеличават – не намаляват, защото психичните заболявания са трайни и неизлечими, а условия за това са ни създадени. По данни на проучване 19,5% от българите са преживели психично разстройство.

Средният разход за здравеопазване на едно домакинство през 2011 г. е 497 лв., докато средният разход на едно лице за един месец е 196 лв. /данни на Световната банка/. На шесто място сме по затлъстяване на децата, детската смъртност е висока. До възраст на една година умират около 500 деца. Раждаемостта е ниска – за 2014 г. са се родили 63 000 деца като не повече от 18/20 хил. са българчета за сметка на тези от цигански и турски произход.

Закриват се болници и се прави опит да се прокара пълното приватизиране на болничните заведения, като за момента този „проект” беше оттеглен – вероятно временно – моментът може би не е подходящ.

Годишно умират по 100/110 хил. души, като непрекъснато спада долната граница. 3,4 млн. българи, или близо 50% от населението у нас живеят около или под прага на бедността.

Към края на 2014 г. линията на бедност е 286 лв. на човек месечно. Според Евростат 13% от хората са под нея. Заплашените от бедност – като за такива се смятат хората, които преживяват с не повече от 60% от средния доход за страната.

По последни данни на Европейската статистическа служба страната ни е на първо място в ЕС по този показател – около 49% от хората у нас са заплашени да изпаднат в нищета. Над половината от децата у нас или 51,5% живеят в риск на бедност, а при пенсионерите процентът е по-висок – 58%.

Поради „перфектната” ни образователна система неграмотните у нас са 1,5 млн. 167 670 или 22% от младите между 14 и 24 г. нито учат, нито работят, поради което загубите ни в икономиката са 2 млрд. лв. годишно /агенция Евростат, 2014 /.

По данни на Националната агенция за приходите за 2014 г. – приходи между 2 и 5 хил. лв. на месец са получавали 118 999 българи; 1 019 939 българи са получавали месечен доход от 340 лв. или колкото е била минималната работна заплата през 2014 г. На практика освен, че всеки трети българин живее под прага на бедността, според НАП 1/3 от българите са се справяли с живота дори с по-нисък доход от минималната работна заплата.

Малко повече са тези, които са разчитали на доходи между 340 и 1000 лв. на месец, или 1 400 096 души. Между 1000 и 1514 лв. са получавали 268 105 българи на месец, а от 1514 до 2000 лв. на месец са получавали 90 580 човека. От 5 до 10 хил. лв. на месец пък са получавали 15 773 души, а над 10 хил. лв. са получавали 6 751 човека.

На практика българинът живее „достойно” и „богато,” а какво ли го очаква в близкото бъдеще можем само да гадаем. Иска ми се да спомена, че някои банкери, които, разбира се, спадат към така наричания „елит” на обществото получават доходи в размер над 70 хил. лв. месечно; над 120 хил. лв., а най-много получава изпълнителния директор на „Булбанк ” – над 200 хил. месечно.

Държа да подчертая, че в ЕС безработицата, бедността, липсата на благоденствие, изнемогването и експлоатацията на милионите действа с пълна сила. Да, ето каква е истината ….една четвърт от населението на ЕС живее в бедност /Докладът „Социалната защита в света “, юни 2014 /.

„Постиженията на европейския социален модел, който драстично намали бедността и насърчи благоденствието след Втората световна война, се рушат от краткосрочни регулационни реформи” /според докладът „Социална защита в света” – „ИЮ Обзървър”/.

В доклада се споменава, че в страни като Кипър, Ирландия, Гърция и Португалия, където действа режимът на строги икономии, е отбелязан рязък спад на доходите, което води до по-малко консумация.

Споменава се, че Европа не е взела решение срещу кризата, което е породило устойчива безработица, ниски заплати и високи данъци. Тези три фактора са засилили бедността, която е обхванала 123 млн. души или 24% от населението на Евросъюза.

В бедност живеят 800 хил. деца повече в сравнение с периода отпреди пет години. Някои прогнози предвиждат между 15/25 млн. души да бъдат застрашени от бедност до 2025 г., ако продължи сегашната фискална политика за уравновесяване на бюджетите.

От своя страна Европейската комисия смята, че безработицата ще се увеличи до 26 млн. души. В тази връзка на 2 юни 2014 евро комисарят Ласло Андор заявява: …„Въпреки че има някои признаци на икономическо възстановяване, то става бавно, все още е много крехко и е неравномерно в рамките на Евросъюза” /Nova News.bg/.

Горните редове са показателни за „благоденствието” на европейските граждани като цяло, а нали и ние се числим към европейското семейство.

Нищо не се прави за овладяване на демографския срив като за сметка на българите има драстично увеличение на малцинствените групи поради ниската или почти никаква раждаемост на българките -поради най-важния фактор, нисък социален статус, липса на работа, несигурност, неспазване на трудовото законодателство, прекалено ниските доходи в сравнение с тези в другите страни членки на ЕС.

В Германия минималната работната заплата е 1360 евро, във Франция 1458 евро, в Полша 420 евро, в Румъния 240 евро, в Белгия 1559 евро, в Люксембург е 1923 евро, в Турция е 363 евро /не е член на ЕС/, а в България е 184 евро.

Държа да подчертая, че тези, които трябва да осигуряват нашата сигурност – полицаите получават в пъти по-малко от своите колеги.

В Германия полицаите получават 2300 евро, но получават добавки към заплатите си, не плащат данъци, получават редица намаления при пазаруване, за почивка и др. В Испания получават средно 2000 евро – имат изградени социални придобивки за тях.

Полицаите във Великобритания получават 3200 паунда плюс месечни добавки поне с 600 паунда. Румънските полицаи получават 800 евро на месец, сръбските 520 евро плюс различни добавки за храна, за извънреден труд и др., албанските получават 400 евро, в Русия 1000 евро, като се има предвид, че последните три държави не са членки на ЕС, но личи, че политиката им на управление и заплащане е добра.

В САЩ стартовата заплата на полицаите е 3 000 долара, като тези с по-голям стаж стигат до 8 000 долара, някои полицейски шефове получават до 25 000 долара. Нашите блюстители на реда получават средна брутна заплата 800 лв. Не евро, а лева, като работят при изключително тежки условия. Как няма да има корупция, злоупотреби с власт, превишаване на правомощия?

Ще има, защото няма мотивация, защото брюкселските бюрократи са създали предпоставките – нашите компрадори от управляващото мнозинство пък стриктно изпълняват нарежданията. Няма противопоставяне, няма защита правата на гражданите, няма защита на национални интереси – а следване на евроатлантическите „ценности”!

На кратко ще припомня кои са те: защита правата /а сякаш някой им ги е отнел/ на хомосексуалните, педофилите, содомията, както и узаконяването на гей браковете, осиновяването на деца от такива субекти. Да, в 50% от европейските държави тези бракове са разрешени. В САЩ лавинообразно ги разрешават в щат след щат. Дори съществува закон за защита на горепосочените.

Тези от Брюксел, от САЩ и техните високо платени клакьори под формата на правозащитни организации се опитват да ни вменят, че това са естествени неща – така било в средновековието, но сега не сме в средновековието.

Да, масово е бил разпространен, практикуван хомосексуализмът, содомията и пр. перверзии в Тива, Римската империя, древна Елада, но до IV-ти век, за да се възобнови първоначално с плахи опити в края на XVIII-ти век от общества и фракции, предци, чиито наследници вероятно са сегашните извратени субекти, защитаващи ревностно тези „ценности”, докато придобие сегашните мащаби.

Целта е постигната – липса на морални ценности, духовност, ширещ се разврат и перверзност. Да, защото така след като успешно обществото в световен мащаб е деморализирано и зомбирано, става лесно манипулируемо и се управлява къде-къде, по-лесно. Няма мислещи, няма разсъждаващи, няма затруднения за властващите глобални демагози.

Европейските ценности също така предлагат и реваншизъм, кризи и въвличане в евентуални войни.

Ще припомня изказването на полския министър на отбраната Томас Симоняк преди дни по време на пресконференция с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг: …”Конфликтите и кризите пред прага на Европа показват, че мирните години на Стария континент са приключили. Политици и медиите да кажат на обществеността, че десетилетията на мир в Европа след Студената война са отминали.” Кратко и ясно. Ще има война, да очакваме война!

Това е част от ценностната система на ЕС и НАТО. Щатите и държавите от Западна Европа стартираха кампания за изсмукване на интелектуалния капацитет от държавите от бившия източен блок. Целта винаги е била една – световно господство, наложено чрез натиск, военна сила, еднополюсен свят.

Западът излъга източноевропейците чрез псевдодемокрацията си, че ще им бъде предоставена възможност за богат и спокоен живот. Не искам да коментирам и да прилагам примери за „богатия и спокоен” живот, който ни се предостави – оставям на теб, уважаеми читателю да дадеш правилния отговор.

Напоследък се забелязва, че илюзиите, свързани с ЕС в общественото съзнание, насаждани с години наред от пропагандната медийна машина, започнаха да се разсейват – което означава пробуждане. Все пак да не забравяме, че нищо не е вечно.

Що се отнася до членството ни в НАТО, то ни донесе тотално разоръжаване, дори унищожаване на армията ни и с намален числен състав до 26 хил. души /1987 г. – армията ни е 152 000/. През 80-те години българските ВВС разполагат с 224 МиГ – 21; 90 МиГ – 23; 4 МиГ – 25; 22 МиГ -29; 23 СУ – 22; 31 СУ – 25 или 400 бойни самолета – към тях 44 бойни хиликоптери Ми – 24 и 18 Ми – 8, без транспортните самолети, учебните и пр.

Да, но тогава сигурността на страната ни е гарантирана от 400 бойни самолета, а сега от 15, от които работещи няколко, защото този боен потенциал беше унищожен по нареждане на ЕС и НАТО. България днес разполага с 15 изтребителя МиГ-29, от тях летят 8, 14 щурмови самолета СУ-25, но от тях само 3 са в състояние да излетят, 3 транспортни самолета „Спартан”, 12 вертолета „Кугър,” 12 МиГ-21, от които не всички летят. Допустимо ли е в днешно време чужди натовски държави да охраняват въздушното ни пространство срещу заплащане, естествено от джоба на данъкоплатеца.

Унищожи се Военнопромишленият ни комплекс – едно голямо перо за България, самолетният летателен арсенал, десет авиобази, военноморският флот. През 80-те години ВМФ разполага с 4 подводници, сега няма такива, с 62 кораба – 2014 г. те са 6 бр., танкове 1989 г. – 2200 бр. – до 2015 трябва да бъдат сведени до 160 бр., бронираните машини ще бъдат сведени до 378 бр., и до 192 артилерийски установки.

Българската армия тогава разполага с ракетни комплекси Р-300 „Елбрус,” с обсег 300 км. /50 на брой/, ракетни комплекси Р-400 с обсег 480 км. /8 на брой с общо 24 допълнителни ракети, заредени с бойни глави/, един комплекс ОТРК 9К714 „Ока” с далекобойност 400 км., един комплекс 9К 79 „Точка” /SS 21/ с обсег 70 км., ракетни комплекси 9К 52 „Луна” с обсек 70 км., разполага с мобилни ракетни системи „Скъд” 8К11 с далекобойност 170 км., които по-късно са заменени с усъвършенствани – модел „Скъд” 9К14 с далекобойност 300 км. като са пригодени да носят ядрени бойни глави – мобилни са.

В Телиш са заменени със СС-23 – далекобойност 400 км. с ядрени бойни глави и много други с различна далекобойност. Ракетите „Скъд” и СС-23 бяха унищожени, защото представляват заплаха за сегашните ни „приятели” на югоизток, стратегическия съюзник на САЩ.

Ролята ни в този съюз е охранителна дейност в някои мисии /напр. Афганистан/ и като пушечно месо. Досега сме дали невинни, свидни жертви – 23 души, а дали няма да дадем още неизвестен брой в близко бъдеще, защото милитаристите и оръжейните концерни човешкия живот го нямат за нищо. Той струва едно показно погребение и няколко хиляди обезщетение, за сметка на незаличимата болка, скръб и страдания на родители, деца и близки.

Впрочем искам да отбележа, че разоръжаването и унищожаването на гореспомената военна техника и пр. се дължи на подписването на Договора за разпространение на обикновените военни сили /ДОВСЕ/ в началото на 90-те години на миналия век. Договорът е подписан от президента Желю Митев Желев, който на практика е смъртната присъда за българската войска и от него започва унищожаването на армията ни.

Много държави запазват въоръжението си, въпреки задължението към него, но България го спазва стриктно. Ние можехме да запазим 1475 танка, 2000 бронирани бойни транспортни средства, 1750 артилерийски оръдия, 67 броя бойни хеликоптери, 235 бойни самолета и др. съгласно квотния принцип, но поради поредното предателство от страна на управляващите ни това не се случи. Да, това си е своего рода национално предателство.

При това положение трябва да си направим равносметка какво получихме и какво загубихме от членството ни в НАТО и да се види дали наистина Алианса ни пази от инвазия – например ако ни нападне Турция, защото може да реши да защити „своите сънародници” или братя по религия тук и да нахлуе на българска територия – а НАТО няма да ни защити /случаят Кипър 1974 г./. За Алианса България е само една стратегическа територия и нищо повече. България е такава и за САЩ – демонстрират го непрекъснато от години.

Да не забравяме и „ползата” ни – четири военни бази на територията на страната, които не са натовски, а на САЩ, и не се плаща и стотинка наем – струпване на военен арсенал и обслужващ го военен контингент на територията ни, което ни прави автоматично чудесна мишена.

Още в края на март 2015 г. на гара „Зимница” /община Стралджа/ бяха стоварени – американска бойна техника – десетки танкове, горивопревозващи цистерни, бронетранспортьори „Брадли”, машини за медицинско обслужване.

Техниката е разтоварвана от US военни и е закарана в базата в Ново село. Претекстът е, че предстои съвместно военно учение, но е много вероятно тази техника да се използва евентуално срещу Русия. Сега очакваме да пристигне натовска техника, танкове и 160 пехотинци – а вероятно и друга техника.

Смятам, че трябва да си направим равносметка какво получихме и колко загубихме. „Ползата” ни от Алианса е да отделяме по 1.2% от БВП или около 1 млрд. лв. за военни разходи. Общо страните от НАТО ще изразходват 892 млрд. долара през 2015 г. Останалите страни членки имат ангажимент да отделят по 2% от своя БВП за военни цели.

Като имам предвид изложените по-горе факти става ясно, на какво положение са ни въоръжените сили, които де факто не са въоръжени, а по-точно разоръжени.

Чл. 9 от Конституцията гласи, че въоръжените сили са гарант на суверенитета. Не виждам с тези въоръжени сили как ще бъде защитен суверенитетът ни. С такава армия не би могло да се водят каквито и да са отбранителни действия, а да не говорим за нападателни.

Според мен единствено военна мощ на боеспособност във въоръжените сили надеждно ще осигури охраната и отбраната на сухопътните, морските и въздушните ни територии. Но това може да стане при едно сериозно и подобаващо въоръжение и обновление на техниката, както и увеличаване на същата, а не намаляване, както в момента.

Но да не забравяме, че всичко споменато по-горе е извършено и продължава да се извършва с бивши и настоящи управляващи. Ето какво казва Петър Стоянов, бивш президент на България: „България ще спазва международните норми на поведение дори с цената на отказ от националния суверенитет.”

А великият приватизатор Иван Костов не изостава, като заявява: „Ние не интерпретираме българската политика през националните интереси.”

Тези „достойни” мъже защитаваха по „достоен” начин националните ни интереси, а сегашните „достойни” продължават в същия дух.

С благословията на управляващите до момента бяха регистрирани стотици, стотици паразитни фирми – български и на чуждестранни „инвеститори” за консултантски услуги, финансови къщи, топлинни счетоводители, за оценка на риска, за управление на етажната собственост, за събиране на дългове към банки и др., разни асоциации и камари на производителите, на индустриалците, браншови организации, дори такива за „защита” на потребителите, правозащитни организации – т.нар. соросоиди, които защитават интересите на циганите, извършващи престъпления, но не и на потребителите, и българите.

Създадоха се и се регистрираха десетки, десетки агенции за социологически проучвания служещи за манипулиране на общественото мнение – всички доближени до държавните институции, министерства, областни управи, общини. Това ни предлага абдикиралата държава – разбира се по образец на ЕС. Народът се дои като дойна крава – няма милост, но всичко се върши в „полза роду.”

Не всичко е в полза на държавата и обществото, а напротив – в повечето случаи във вреда. Европейският парламент дава път на преговори на Европейската комисия с правителството на САЩ за сключване на споразумение за свободна търговия /ТТИП/, независимо от многохилядните протести в цяла Европа и подписалите се в подписка над 2,5 млн. европейски граждани /до момента/ тази договорна практика е престъпление срещу човечеството – чиста форма на корпоративно робство. Да, но и последствията за България и българите ще бъдат пагубни, но… на кой му пука.

Важното е да има потупване по рамото и подли усмивки от страна на брюкселските господари спрямо нашите угоднически усмихващи се с протрити колене политици. На практика в България всички са ощетени и унизени. Унизен и омерзен е достойният български народ, който не го заслужава. Но това е да си член на капиталистическата система, както не е лесно да сме зависими и наведени /има се предвид управляващите/, за да не ни „дърпат” ушите.

Тънем в мизерия, в организиран хаос. Има ли алтернатива?

Да, има колкото и налудничаво да звучи – неприемане на еврото, излизане от ЕС и НАТО, и приобщаване към БРИКС. Вярно, че това може да се случи много трудно, но не е невъзможно. Към последния ред ще добавя мисъл на Арнълд Хенри Гласоут – „Ключът към всичко е търпението.”

Ще подплатя горенаписаното като цитирам икономиста Пол Кругман пред „Ню Йорк таймс” /8 юли 2015 – vesti.bg/. … “Истината е, че самозваните евротехнократи са като средновековни лекари, които настояват за кръвопускане от техните пациенти – и дори когато тяхното лечение разболява още повече пациентите им, те държат на повече кръвопускане.”

Това изказване вероятно е относно събитията в Гърция, но то е валидно за системата и начина на действие от страна на господарите.

Този цитат е валиден и за нас от 1989 г. до момента – но нашата кръв тече непрекъснато и досега – и дали ще издържим на постоянното кръвопускане?

Ще завърша с една мисъл на майстор Кольо Фичето: „Може да сте господари на всеки и роби на всички, от вас зависи.”