ПРАВО НА ИЗБОР
Родени сме на тази планета с пълната свобода н
а избор да определяме сами как да живеем и какви отношения да имаме към останалите хора около нас.
Е да ,така е ! А в същност как е ? Живеем ли свободно , независиме ли сме ? Умеем ли да живеем , или се мъчим само да преживяваме.Странен народ сме ние българите като ,че ли всичко обратно правим на логиката.Ние сме най-бедните в Европа , а болшеството българи гласуват за дестни партии,които са представители на едрия капитал и олигарсите.Интересен феномен.И бих извикал с пълно гърло – „Ооо! Свещенна простота“ както е извикал на клада Ян Хуст вързан на клада ,за да бъде изгорен от инквизицията. И когато бедната женица ,на която Ян много пъти давал хляб се приближила и с свещичката понечила да запали клада. Същото е ! Партия БСП непрекъснато помага на бедните пенсио
нери , а те някои от тях за благодарност гласуват за тези ,които ги лишиха от мъничко допълнително доходи , поне малко да облекчат бедното им съществуване.Е болшеството от тях останаха в къщи и не гласуваха . Вярата и доверието им се изпари от непрекъснатите издънки на БСП напоследък. Страшно и тъжно е.Неспособността ни да се организираме като общество, спомага и абсолютната ни дезориентация относно случващото се в държавата, едно поради хаотичността в политиката на управляващите, друго поради тоталната медийна бомбардировка с различни проблеми, отвличащи вниманието им от цялостната картина на ставащото и непрекъснато пропагандиране на неолибералните цености хората са убъркани и жестоко манипулирани.
Крайно време е да проумеем, че всяка една битка която трябва да водим, е битка между интересите на парите и интересите на човека, като разумно същество. Че за да спечелим, трябва да променим ценностната си система и да ограничат ролята на парите в управлението на държавата и обществото т.с говорим вече за образувание и твър
да социална политика.А за да успеем , трябва да се борим срещу сегашния обществено политически строй наречен капитализъм. Да извоюваме правителство ,което да води политика на социална справедливост ,правила за бизнеса и твърда законова рамка на обществените отношения в страната. А какво всъщност се получи – ние предоставихме бъдещето си и управлението на държавата в ръцете на лидери, а не на идеи. Ние явно търсим лидер, на когото да поверим отговорността за собствения им живот, като го избираме по обещанията, които им дава. Ние никога не си задаваме въпроса какви идеи този лидер изповядва и въобще има ли такива. Ние не осъзнаваме, че не им трябват лидери, а учители и будители . Че трябва да търсим не лидери, които сляпо да следваме, а учители, от които да се учим и чрез наученото и осмисленото да променим живота и бъдещето на държавата.
Българите знаят, че отдавна народът не е държавата
. Държавата е на тези, които определят кой да дойде на власт и които разпределят късовете от държавната „пицата“, а народът е слуга на държавата и не може да очаква нищо добро от нея. .Доста години минаха откато ни излъгаха с „демокрацията“. Всеки от нас си има лична и семейна болка от тази лъжа и заблуда. Крайно време е да осмислиме в какво състояние сме днес.Живеем в обятията на един див капитализъм.Последните глупаци ще сме , ако си въобразяваме ,че в този строй ще можем да живеем нормално с необходим жизнен стандарт на живот.Не се заб
луждавайте , че можем да живеем като в другите конолиални капиталистически страни в Европа.За този стандарт те са се борили и воювали много години. Те умеят и знаят как да защитават правата и интересите си организирано . Така ,че пред нас стои дилемата – Да се борим за правата и социалните си интереси , или покорно да се примирим и станем роби ,експлоатирани от държавния либерален капитализъм. Всеки има право на избор.Ако избере първото , то значи се включва в класовата борба и се бори за правата и социалната си защита.Една е партията ,която повече от век защитава и се бори срещу експлоатацията и ограбването на човешкия труд от едрия капитал.Това е партията на социалистите . Добра , или понякога лоша ,тя е нашата партия ,която имаме в България. Трябва да я подкрепяме и заставаме до нея, когато е необходимо. Защото заедно можем да се надяваме ,че ще се научим да воюваме за социалната си защита от алчния капитал. И знайте ,че борбата ще продължава дълго . Тя никога няма да спре ,докато съществува капитализма.
INTER