Президентът Желев ни остави в размисли !
Почина Президентът Желев, първият демократично избран Президент на Република България. Винаги , а и сега съм имал най-добри впечатления за него, като един честен и почтен човек, отдал целият си съзнателен живот на своята истина, макар и коренно различаваща се от моята. Един истински демократ, който впоследствие бе заобиколен от жадни за власт псевдо-демо-крати и антикомунисти, от които и самият той по-късно бе разочарован и неведнъж хулен и обиждан. Хора, които не се посвениха да обърнат гръб на националните ни интереси и със своите действия да доведат страната ни до масово разграбване и обедняване на народа, в служба на чужди интереси.
Погребението на Желев съвпадна и с “Денят за почит на жертвите от комуни-зма”, решение взето на 01.02.2011г. от Кабинета Борисов. Случайно или не, то съвпадна и с възпоменателната церемония,отслужена панихида и литургия в патриаршеската катедрала”Свети Александър Невски”.
Действащият Президент, Росен Плевнелиев не забрави да спомене за деня в траурното си слово, че заради жертвите на комунистическия режим сме длъжни да го поставим там, където му е мястото – в музеите и учебниците по история. Друг е въпросът, кой пише историята, каква е самата истина и с какво всеки ще влезе в нея!
Премиерът пък, Бойко Борисов обеща, че България никога повече няма да бъде жертва на репресивен режим. Но, репресиите не се състоят само в гонения, съд, затвор и убийства. А и във всички онези действия на властите, които карат хората да се чувстват потиснати, изнемогващи и отчаяни от живота, тласка ги към битови и криминални деяния и най-вече към показни самоубий-ства на обществени места.
Някои от журналистите сравниха погребението на д-р Желев с церемониите по погребението на Цар Борис ІІІ. И тук възниква моят съвсем човешки въпрос, заслужили ли са, ще заслужат ли и с какво, нашите бивши, настоящ и бъдещи Президенти и държавници народната любов, за подобни държавни и военни почести при кончината си ? Да са живи и здрави, но всички сме хора и нататък вървим, всеки е смъртен. За това е добре да мислят, когато вземат държав-нически решения и да не забравят откъде са тръгнали и накъде отиват!
За мен лично, датата 1 Февруари 2015 година, Денят за национален траур премина, като един обикновен неделен ден в който част от българският народ, демократи-антикомунисти и държавните мъже се простиха с един добър човек- Президентът Жельо Желев.Човек за пример на настоящите и бъдещи политици и държавници, пример за честност и морал в политиката.
автор Орлин Иванов