Да променим наложените ни правила на играта
Лявата политика и външнополитическите приоритети на България и БСП
Дума
24. Март 2015 , брой: 66 137 0
проф. Ваня Добрева
Днешният форум се провежда в утежнена вътрешна и международна обстановка. В момент, когато светът може би се намира на ръба на въоръжен конфликт. В политическа ситуация, когато социолозите предвиждат само 11% обществена подкрепа за БСП – изправена вече и пред опасността да бъде изтласкана в периферията на политически ни живот. Смятам, че за да е по-ефективна дейността на БСП, но и на Лявото крило, се налага да обсъдим няколко проблема, актуализирали се особено в последните няколко години.
В този план основен проблем днес е дали и как, при сегашното окаяно състояние на икономиката, при главоломното увеличаване на външния и вътрешен дълг на държавата, при внушителния ръст на безработицата, при рязкото намаляване на брутния вътрешен продукт, е възможно да се провежда лява политика в България? В състояние ли е БСП, при положение, че има само 39 депутати в парламента, да наложи лява политика – нали останалите 201 депутати ще са „против“ или „въздържали се“, и само неколцина вероятно ще са „за“? Няма ли в този случай решенията, които взимаме, да останат затворени в рамките на поредното заседание на партийния ни конгрес или пленум? Същевременно все по-често се питаме коя е причината нашето виждане за лява политика да се подкрепя от все по-намаляващ брой българи? Каква е вината на ръководството на БСП?
Носи ли отговорност
и активът на Лявото крило?
Лично мен ме тревожи фактът, че при днешната икономическа и финансова обстановка в България и да искаме, не бихме могли да дадем живот на онази лява политика, която прогласихме на първото си конгресно заседание през 2012 година.
Причините са много, те са обсъждани и няма защо да ги повтарям.
Присъединявам се обаче към мнението на онези наши другари, за които лявата политика ще остава намерение, докато БСП и България не променят посоката на външнополитическите и външноикономическите си приоритети и ангажименти. Защото днес повече от всеки друг път лявата политика се предопределя от външнополитическия курс на нашата страна – една констатация, която би трябвало час по-скоро да се осмисли от ръководството на БСП. Всъщност след влизането ни в Европейския съюз външната политика за първи път диктува толкова непосредствено и процесите в нашата икономика, равнището на брутния вътрешен продукт, а оттам и неговото разпределение: по-справедливо или по-несправедливо. Според мен в страна, чиято икономика е в упадък и не произвежда, лявата политика няма или има минимални шансове за реализиране. Точно такава е днешната ситуация у нас. Това е спъникамъкът и пред БСП да провежда автентична лява политика.
И още нещо. На България понастоящем се налагат правила, които ни правят изцяло
зависими от чуждите инвестиции
от Световната банка и волята но кредиторите. Процедурите на вноса и износа със страните от ЕС са неизгодни, по-скоро пагубни за развитието на националната промишленост и земеделие. Западноевропейският пазар поначало не е перспективен за по-ниско качествените стоки, произведени у нас. Без възвръщане на традиционните ни пазарни ниши в Русия и Близкия изток, без разширяване на икономическите и търговските връзки с Китай, Индия, Виетнам, Южна Корея, Бразилия, Турция, останалите балкански държави и др., няма как да получим онези финансови активи, които могат да послужат за база на една ефикасна социална политика.
Политическите позиции, заемани от България в момента срещу Русия, допринасят в решителна степен за отслабване на нашата икономика – с това е свързан и очакваният през това лято рязък спад на туристическия поток от Руската федерация. Вреда върху евентуалната лява политика нанася ролята ни на сателит на САЩ, наложена от нашите политици под натиска на Вашингтон и на техните довереници от Брюксел. България се съгласи да затвори без основание 3 и 4 реактори на АЕЦ „Козлодуй“, да спре строежа на АЕЦ „Белене“, на газопровода „Южен поток“ и нефтопровода „Бургас – Александруполис“, което ни придвижи към страните от Третия свят, отнемайки дори и слабите шансове за провеждане на автентична лява политика в нас.
Какво да се прави?
Най-очевидното е да променим наложените ни правила на играта, взаимоотношенията ни с ЕС и САЩ, като подсигурим терен за провеждане на по-независима политика по отношение на Русия и страните от Близкия изток, на всички държави, сътрудничеството с които е изгодно за националния ни напредък.
Конкретно за БСП. Би трябвало в най-скоро време, на форум като предстоящото конгресно заседание през април, ръководството на партията да отчете настъпилите промени през последния период и да набележи началата на нов външнополитически курс. Би трябвало да се предложи политика, която ще обвърже БСП по-тясно с положителен развой на отношенията между България и Русия и която ще представлява категоричен отказ от действия на нейни ръководни кадри като Ангел Найденов и Кристиян Вигенин, които преди година обслужиха световния хегемон, демонстрирайки конюнктурно, двусмислено, нерядко враждебно отношение към Русия. Политика, която ще каже „не“ на дребното хитруване: за пред електората „вечна дружба“ с Русия и руския народ, за пред САЩ – рапортуване на беззаветна вярност към Алианса. Когато участваме във властта, сме адвокати на евроатлантическите ценности, когато ни изпратят в опозиция, започваме да обичаме все по-горещо Русия.
Не съм сигурна дали се осъзнава докрай каква е цената, която плащаме и ще плащаме заради доскорошното поведение на нашите партийни ръководители. Тази цена се равнява на по-нататъшно топене на членския ни състав, на още по-тежки изборни загуби, придружени с масови искания за
радикални кадрови промени
Това е положението, такива са нашите гласоподаватели, членската ни маса. Те имат усещането, че няма дълбоки принципни различия във външната политика с останалите парламентарно представени партии, чийто електорат в редица случаи е натсроен враждебно към Русия. Преди да искаме да привлечем част от този електорат на другите партии, да го наречем периферия, нека си подредим собствената къща. Защото гласоподавателите на БСП имат друго мислене и други представи за съвременния свят. И те винаги ще се разграничават от всяка политика на ръководството на партията, която раздалечава България от Русия и фактически ни приближава до позициите на държавите-ястреби в ЕС.
Ще си разреша да припомня на онези наши ръководители, които, увлечени по Атлантика, услужливо забравят, че България е направила своя цивилизационен избор още през ІХ век, приемайки християнството и полагайки основите на славянската култура. Така се оказва, че днес именно нашата държава е единствената славянска и православна държава членка на ЕС. А това означава, че защитата на националното ни достойнство и съхраняването на националната ни идентичност преминава и през последователната защита на истината, че европейските ценности във фундамента си включват и онова, което като влог внасят културата на славянските и православни народи като тази на Русия. И тук не става дума за някакво разделение на фоби и фили, а за сърцевината на националната ни същност. А че еничари винаги ще има – това и историята многократно ни е убеждавала.
Трябва да знаем също така, че няма как да се прости, особено на БСП, ако в този размирен момент не постави с необходимата сериозност и непоколебимост въпросите за възвръщане на националното достойнство, преминаващи през защитата на мира и правото на всеки български гражданин за нов, по-справедлив живот. Лява България не приема политиката на САЩ за световно господство, а напротив, иска нейната партия да се превърне в двигател за подобряване на
връзките между България и Русия
И така, в този момент другарят Михаил Миков е изправен пред алтернатива: или да продължи безпринципната компромисна политика с господарите на света, или БСП да се противопостави на глобалистите с техните агресивни планове. Точно втората позиция ще бъде възнаградена с възвръщане на позициите на БСП като първостепенна, водеща политическа сила. Трето решение няма! Прибегне ли се до мимикрия, до задкулисие, до сцени от пиесата на Карло Голдони „Слуга на двама господари“, положението на БСП ще се влоши още повече.
Едва ли има социалист, който да не храни надежди за по-добро национално развитие във връзка с посещението на партийната ни делегация в Москва, начело с председателя Михаил Миков. Спирки по пътя на изработването на нов външнополитически курс на БСП са срещата с председателя на Руската Дума Наришкин и с лидера на партията „Справедлива Русия“ Миронов. Вече се появиха отрицателни реакции относно това посещение в официалните електронни медии. Големият страх на „петата колона“ на САЩ у нас е да не би Михаил Миков да поведе партията към укрепване на отношенията с държавното ръководство на Руската федерация и с партията „Справедлива Русия“. Лично аз с разум и сърце подкрепям такава политика, такова политическо поведение. Естествено, и изолирането на онези ръководни кадри, които безпринципно поддържат всеки акт на ЕС и САЩ, даже когато е погрешен и вреди на българския, но и на общоевропейския интерес.
Същевременно съм убедена, че Лявото крило е задължено да предложи друг вид външнополитическо поведение на БСП. Поведение, което да отвори път за реална лява политика.
Ще завърша с надеждата, че в близко бъдеще ръководството на БСП ще вземе присърце проблемите, които днес разискваме не само тук, но и на всички партийни събрания в страната, за да формулира новите качества и новите особености на външнополитическия партиен курс във връзка с провеждането на успешна лява политика.
Изказването е направено на форума на „Обединението на левите социалисти“, известно като „Лявото крило в БСП“