19. Януари 2016 , брой: 14 86 0
Илия Миладинов,
председател на клуб „Огоста’2015“, Монтана
Известно е, че днес България се развива в рамките на неолибералния модел. Създаден и експериментиран от западните централи по указания на САЩ, този неолиберален модел продължава безпроблемното си съществуване във времето благодарение на едноличния американски диктат и върху основата на груба манипулация на общественото съзнание. В условията на еднополюсния свят силните на деня си изобретяват изгодни политически положения и стереотипи, чрез които успешно да управляват. Манипулацията на общественото съзнание се осъществява чрез деформиране на реалността в полза на определени сили вътре или вън от дадено общество или обществена група. Свидетели сме, че възможностите за манипулация се засилват: ролята на семейството и традиционното обкръжение на близките хора все повече отслабва и на тяхно място се внедряват различни медийни техники за въздействие върху обществото и особено върху младите хора.
Привържениците на неолиберализма използват този вид
манипулация на общественото съзнание
за да провъзгласят преимуществата на свободния пазар за сметка на регулаторната роля на държавата; предимставата на законите на финансовата стабилност вместо развитието на индустрията и по-справедливото разпределение на обществения ресурс; превръщането на здравеопазването, образованието, науката и културата в „услуги“ и отричането на функцията им на обществено благо; внушаване на свръхролята на индивида за сметка на обществената солидарност и организираност.
Неолиберализмът не се съобразява с историческите специфики в развитието на дадена държава, отрича революционния опит на обществата и борбата им за по-справедлив и хуманен обществен ред. Заострена е ненавистта към социализма и комунизма. Не се признават политическите действия в името на националния интерес. Неолибералите подценяват или директно отричат националната държава, националната култура, националните ценности и предначертания.
Внедряването на неолибералния модел в държави като нашата доведе страната ни до икономическа, социална, духовна деградация. Започналият след 1989 година у нас преход, който трябваше да ни убеди в преимуществата на този модел, на практика
ни постави в условията на криминален преход
– обогати малка част от обществото чрез разграбване на обществения ресурс. За разлика от други социалистически държави, у нас бяха ликвидирани модерното земеделие и промишлеността. Дори и възможностите за ново развитие на българската индустрия – чрез строеж на АЕЦ „Белене“, както и чрез осъществяване на жизненоважните проекти „Южен поток“ и „Бургас-Александруполис“ – бяха задушени, защото „така нарежда Брюксел“.
И така от просперираща държава с високотехнологична индустрия и съвременно селско стопанство до 1989 г. днес България – като последица от прилагането на неолибералния модел – се превърна в най-бедната европейска страна, с жизнено равнище, съпоставимо с това в т.нар. бананови републики. Не е случайно, че привържениците на неолиберализма у нас – леви и крайно десни шамани социолози – упорито настояват, че краят на прехода е настъпил. Може да се каже, че под „край на прехода“ те разбират:
„кой крал-крал, връщане назад няма“
По такъв начин се стремят да узаконят организирания грабеж на обществената собственост. Защото в България не се осъществи естествено натрупване на капитала, нито се премина в етап, който да бъде икономически по-висша фаза от развитието на държавата ни преди 1989 г. И всякакви намеци, че така било на Запад, са манипулация. Защото на Запад първоначалното натрупване на капитала води до изграждане на индустриалната структура и производството. У нас е обратното – разрушаване на индустриалната структура и ликвидиране на производството. Нима привържениците на неолиберализма не виждат разликата? Напротив, виждат я и то много добре. Но целта е друга. Да се примири българското общество с гигантския грабеж – не само с приватизацията, но и с настоящите банкови фалити, с финансовите кризи, с „амнистия“ на капиталите, т.е. с официалното легализиране на откраднатото.
От друга страна, отричането на националните цели, липсата на ясна политика в защита на националните интереси – резултат от реализацията на неолибералната идеология, доведе до превръщането на България в
колониална собственост на новите господари
от Вашингтон и Брюксел. В момента никъде не се коментира нито бъдещото развитие на ЕС, още по-малко се дискутира бъдещето на България. „Влизането в Европа“ е обявено за национална цел и нищо повече след това.
Гордеем се, че ние сме първопроходци на европейската цивилизация и култура, че сме древен народ, а сега ни задължават да изпълняваме наставленията на брюкселските бюрократи: как да живеем, с кого да воюваме, кого да мразим. Какъвто е случаят с Русия! Как е възможно да се допусне, че българският народ ще се изправи някога срещу братския руски народ? И да ни изправят до стената, признателността и обичта на българите към руснаците не може да бъде унищожена. А в политически план как е възможно българските управляващи да са толкова късогледи и да губят очертаващите се перспективи за икономическо и духовно развитие на страната ни, възможностите за развитие на връзките с Евразия? Още повече, там са суровините на света, там са нашите пазари, там е нашият етнокултурен славянски и православен код.
Неолибералните манипулации нямат край. По-страшното е, че те атакуват сърцето на българщината, обричайки ни да сме обслужващ персонал, а държавата – да е охранителна територия.
Излиза че на неолибералните ценности трябва да противопоставим нашите Разум и Воля. Неолибералната идеология е потребно да се оборва със силата на фактите, защото, когато фактите говорят, и боговете мълчат. Нека не се забравя, че обработването на човешкото съзнание става факт не само по повеля на господарите-манипулатори, но и поради конформизма на манипулираните. Надявам се, че социалистите и обикновените хора ще разбудят своя Разум, ще мобилизират своята Воля, за да можем сами да решаваме своята съдба и съдбата на България!
Във връзка с това и с оглед на предстоящата отчетно-изборна кампания в БСП, но и по повод на свикването на конгреса на БСП през месец април, ръководството на нашата партия би трябвало да отговори на няколко въпроса:
На първо място, осъзнава ли БСП днешната жестока реалност на икономически, социален и духовен геноцид и какви мерки ще предложи за икономическо, духовно и социално възраждане на България?
На второ място, какво е становището на нашата партия за бъдещето на националните държави. Какво нашата партия разбира под „национален интерес“ и как ще го защитава в ЕС?
На трето място, защо БСП
не реагира адекватно на геополитическите ангажименти
към Вашитнгтон и Брюксел, които управляващите поемат от името на българския народ? Още повече, че налаганата политика на обслужване на интересите на САЩ, превръщането ни в прифронтова държава, стопира развитието и модернизирането на националната промишленост и земеделие, блокира външнотърговските ни отношения! Не осъзнава ли БСП, че у нас не може да бъде осъществена никаква пълноценна лява политика без същностни промени в геополитическата ориентация на България? Очакванията са, че на своя конгрес ще утвърдим нова политика към Русия, руското ръководство и руския народ.
Ние, българските социалисти, искаме решителна промяна във външната политика на България, ратуваме за нов тип близки, дружески отношения с Руската Федерация. В лицето на Русия виждаме мощта на една цивилизована славянска и православна държава.
Наред с това е важно ръководството на БСП да намери смелост у себе си, за да се противопостави и разграничи от похода на НАТО на Изток.
И още нещо. Необходимо е БСП да прецизира връзките си с ПЕС, тъй като тази международна лява организация нерядко участва в глобалната игра в полза на транснационалните компании и транснационалния капитал. В тази ситуация нашата партия е призвана да съхрани и доразвие облика си на лява партия (50% от гласоподавателите, които не се явяват пред урните, чакат истинската лява партия). Да се разграничи и изчисти от хората, които рушат доверието и надеждите на десетки хиляди социалисти.
БСП има шанс на конгреса през месец април да издигне на ново равнище своята отговорност пред българското бъдеще. Да реши фундаментални проблеми на вътрешната си и външна политика, да сложи кръст върху политиката на двойните стандарти. Да издигне в ръководните си органи най-високо подготвени и съвестни наши другари. Да спечели доверието на трудова България с истинска лява политика, базирана върху справедливостта, солидарността и свободата, върху възстановяването и модернизирането на икономиката. Върху справянето с бедността и подобряването на жизнения стандарт.
Това е пътят, по който искаме и по който трябва да вървим!
Ако БСП не осъзнае това и на конгреса си не го разреши, значи си заслужава загубата на доверие. То би означавало, че е сгрешила мястото и съдържанието си в лявото политическо пространство.