Старите хватки на новото правителство?!
Георги Б. ГЕОРГИЕВ
Оставката на правителството на Орешарски предизвика бурни овации сред „дясното крило” и платените демократи. Лявото крило с печал и скърцане на зъби. Бившият комунист и комсомолски секретар президентът Плевнелиев, мигновено обяви състава на новото си служебно правителство, чийто състав структурно и по идеология в общи линии повтаряше старото. Стратегическият гений на президента приложи зашеметяващата и неизвестна в света хватка. Да назначи ляв премиер на дясно правителство(?!).
„Опасният комунист”, бивш първи секретар на ГК на БКП в София, господин другарят Георги Близнашки не особено изненадващо стана премиер. При това заради специалните му заслуги за провала на бившето правителство на Орешарски с мандатоносител БСП (?!). То не беше оглавяване на протестите в центъра на София, не беше оглавяване на окупацията на СУ Алма матер от „ранобудните студенти”, не беше и събирането на няколко стотин хиляди подписа против новия избирателен закон. Ренегатът Близнашки надмина всички хулители на собствената му партия БСП, заради което тя го изключи от своите редове. Престана да членува в лявата партия, но съидейникът му Плевнелиев му възложи стратегическа задача. Като премиер да осигури провеждането на „честни избори”, които да върнат на влас Бойко Борисов.
Служебното правителство по състав и представителност не се различава особено от това на Марин Райков. Не се различават и задачите, които трябва да решава. Освен г-жа Захариева, която беше вицепремиер и при Райков, повечето от останалите министри са без управленски опит и тепърва ще се учат да управляват. Президентът Плевнелиев постави пред временното си служебно правителство толкова задачи за амбициозни реформи, че за изпълнението им няма да стигнат три пълни мандата на избрани от парламента бъдещи правителства. И подсказа, че е готов да удължи управлението на Близнашки „колкото е нужно, ако обстоятелствата налагат това” (?!). Новият премиер моментално се развихри да приложи своите пълномощия. Може би за да затвърди подхвърлената от някои вестници оценка, че служебното правителство е рожба на протестите, г-н Близнашки награди с най-високия български орден двама бивши посланици, участвали в протестите против законното правителство на Орешарски. На Зпапад при такива прояви съответният дипломат се обявява за „персона нонграта” и се изгонва от страната. Както е видно, г-н премиерът с тоя ход дава своя скромен принос на дипломацията.
Каквото и да се говори, г-н Близнашки е натоварен със задачата да осигури победа на Бойко Борисов в изборите с абсолютен брой депутати чрез „прозрачни и честни избори”. С това той може да получи най-високия орден от президента, а защо не и отговорен за правителство на ГЕРБ
Да, ама не, както казва прочутият стар журналист Бочаров. Защото шансовете на Бойко Борисов за самостоятелно управление далече не са сигурни. Повечето наблюдатели предсказват необходимостта от коалиционни партньори. За такива мечтаят няколко десни и крайни партийки и коалиции, сред които Реформаторският блок е първата бройка. Макар че завистниците предсказват неговия скорошен разпад.
Премиерът Близнашки усеща, че няма откъде да вземе па¬ри за реализацията на амбициозната си програма. „Червените саботьори” от БСП не позволиха поисканите от президента Плевнелиев предварителни пълномощия за служебното правителство да бъдат утвърдени от парламента. Кой нормален политик би допуснал едно временно служебно правителство да получи в аванс 14 милиарда лева, с които да разполага в тримесечния си мандат, без парламентарен контрол (?!). А на всичко отгоре и правото да тегли заеми, да сключва и ратифицира международни договори и какво ли още не.
Служебното правителство не обича много да говори как ще реализира провеждането на честни и открити избори. ГЕРБ вече изглади предизборен щаб начело с Цветан Цветанов, което е залог за използване на всякакви хватки за спечелване на абсалютно мнозинство в парламента. Фактът, че избирателните списъци не са очистени от близо милион мъртви души и емигранти, създава идеални условия за фалшификации. Още повече фактът, че г-н Плевнелиев назначи г-жа Медарова за „министър на изборите” (?!), нещо, което го няма в утвърдените демокрации, засилва тия опасения. Защото въпросната дама беше шеф на ЦИК при управлението на ГЕРБ и знае как се печелят избори. Скоропостижното й подаване на оставка под натиска на РБ и „протестна мрежа” говори за гузна съвест. И потвърждава мераците на президента „да преяде с власт”. Той взе да се прави на Бойко Борисов, който не бакари законите на конституцията.
Никой не се наема убедено да предскаже точно какви ще се окажат изборните резултати. Вероятността в парламента да влязат 5-6 партии е голяма. При такъв „шарен” парламент каквото и коалиционно правителство да състави ГЕРБ, при условията на перманентна криза, неговият провал до следващата пролет е твърде вероятен. Контрата ще остане в народа, но г-н президентът ще получи невероятната възможност за трети път в своя мандат да назначи служебно правителство. И ще остави името си в световната история.
Очакват ни непредвидими и опасни за България и народа събития. Успее ли Бойко Борисов да се върне на власт, страната ни десетилетие напред ще куцука към „светлите върхове на мафиотско олигархичния, мутренски див капитализъм. И няма кой да я спаси.