Цветановщина и Фидосовщина овладяха България
СТОЯН МИРЧЕВ
Президентското безочие задмина дори премиерското. На ход са партриотичното дясно и олевяващото ляво.
„Един призрак броди из Европа”.
„Комунистически манифест” от преди век и половина се оказа най-продаваната книга в Лондон през последните 2 седмици… Какво става? Класите ли се завръщат на сцената? Или класовата борба в откровен и организиран формат?
Едната класа е ясна и видима от всякъде – класата на 1% свръхбогати, на недосегаемите, на олигархичната каста в Света, на пряко владеещите над 40% от световното богатство. Въпросът е можем ли да разпознаем другата алтернативна класа?
Коя е и каква е тя? На изнемогващите бедни, на гето-отхвърлените, на новите колонизирани народи, на смазваната средна класа, на излишната интелигенция, на агресивната контрарелигия ли? Новата алтернативна класа организирана ли е, има ли си партии, има ли си вдъхновяващи лидери и герои, има ли си мотивираща идеология? Много въпроси, все още без ясни отговори. Но вече всички виждат и усещат, че нещата в Света се променят – някъде по-мирно и демократично, на много места с пламъци, преврати, война.
Вълната на новите радикални десни вече заля Европа, успя изборно през 2014 г., пробива медийната цензура в информационно-пропагандната война. Става дума за патриотични десни, борещи се срещу световната империя, за да съхранят своя национален интерес и да си възвърнат своето национално достойнство, да си гледат повече собствената икономика и по-малко натрапваната неолиберална идеология. Виждаме колко последователен и смел е Виктор Орбан в Унгария. Изненадваме се от радикалната подкрепа за Путин в украинския му сблъсък с Вашингтон и Брюксел от страна на Льо Пен във Франция. Открадваме по малко информация за независимата политика на Исландия. Вече приемаме за нормален отказът на висши политици от Словакия и Чехия да се подчинят на схемите на НАТО и санкциите срещу Русия. С изненада четем Закона за исляма, приет преди седмици в Австрия – като радикален завой в европейската политика към национално самосъхраняване. Всичко това е в лоното на дясното, но на патриотичното дясно, а не на компрадорско послушническо дясно.
Какво става в лявото поле? Старите умерени леви партии започнаха да губят изборни позиции, броят на депутатските им места се свива, някои като ПАСОК изчезват. Тези умерени леви партии се изтощиха да живеят в един свят на победилия неолиберализъм, загубиха идейното си лице, тежат им много компромиси и дори вина, че са предали своята идентичност. Това е общ процес в Европа, който през тази 2015 година предстои да се разгръща, да премине една критична линия и от периферията на лявото да си извоюва място на основна и централна тенденция.
Нека видим примера от съседна Гърция. Много хора казват, че СИРИЗА е популистка партия. Вещаят със затаено злорадство, че Ципрас и Вароуфакис ще катастрофират. С което видите ли ще се види, че обещаваните неща не са възможни. Но изненада! Тези дни в Гърция приеха смел Закон за бедността. Брюксел клекна и им отпускат 2 млрд. от спестени фондове. Изненадите продължават…
Същият тип партия, дори още по-радикална, се очаква да спечели изборите в Испания. Това през Октомври 2015 би бил истинският голям завой на Европа към патриотичното ляво и политика в интерес на народа. Тогава са и изборите в Португалия. И там се пече нещо подобно. Има симптоми, че и Италия тръгва по този път на обръщане на посоката…
Новото ляво се ражда. Лявото, което е насочено към обикновения, нормалния, трудещия се човек. Не политика в името на капитала, и то чуждия капитал…
Ние в БСП трябва да намерим решения на основния проблем на обществото – как да затворим ножицата на неравенството, която така се е разтворила, че вече е пред счупване. За да се върнат хората отново към нормалния живот.
БСП трябва да промени посоката на самолета. И това вече започна осезаемо. Поне аз съм оптимист. Според мен, в България единствената партия в момента, която може да тръгне по пътя на новото ляво, е БСП. На нашия политически фронт все още няма друга силна лява партия. И БСП вече започна да обръща посоката на самолета. Дори тези дни летя до Москва.
Посещението на Михаил Миков в Москва е огромна крачка и пробив в забранителния механизъм, това да се прави. Миков прояви смелост да отиде в Москва, въпреки натиска от дипломатическите мисии у нас на американци и други, за да се спазва тяхната антируска политика. БСП показа, Миков показа, че има смелост да посети Москва, не само Брюксел. При това той там бе посрещнат на най-високо равнище – председателя на тяхната Дума. Това, както знаете, е 3-ти човек в структурата на държавата им.
И най-важното е, че това посещение е важно не в логиката кой е русофил, кой е русофоб. Една страна като България, на границата на войната, в центъра на един все по-жесток военен и геостратегически конфликт, трябва да намери начин да общува с всички страни в конфликта. Да търси диалогичност, да има балансирана геостратегическа позиция. Тук всяка крайност е вредна за България. И така, с това си посещение, БСП доказа че търси такъв баланс, че иска да вкара разумност във външните отношения на България, че е против про-американския екстремизъм. Мисля, че точно това е вече започналото обръщане на самолета…
Нека се върнем към Европа. Във Франкфурт горят улиците поради системата, в която живеят хората, тази дясната, либералната система. Атакувана е Европейската банка, с нейното подчиняване от МВФ иполитиката й на социални ограничения и масово обедняване, в полза на подкрепяните банкови акули и олигархията. Става дума за политиката AUSTERITY, чрез която САЩ и Брюксел лекуват Кризата вече 7 години, наливайки масло в огъня… Медиите представят нещата като вандализъм на някакви леви разбойници във Франкфурт. Но не казват, че това е акция на едно световно движение BlockUpY, негова активност беOccupyWallStreetпрез 2011-2012 г. Не казват, че във Франфурт са активисти на 90 организации, а не малцина анархисти. Нали разбирате, че става дума за сериозни неща. Не за инцидент, а за тенденция. И не някъде в периферния Киев, а в центъра на европейската метрополия…
Сигурно затова българският Президент Плевнелиев така настойчиво иска промяна на бюджета за Отбрана, разбирайте за Война. За какво ще го изхарчи той и Правителството? Не за възраждане на силна българска армия. А вероятно за покупка на стари или бракувани американски оръжия. Става дума за политика, която влиза в къщата ти с пушки и танкове, но после, ако тръгнеш да се защитаваш, те обвинява в агресия и недемократичност. Политика, която не желае да приеме икономическата си детронация и е готова да запали Света, но да не предаде водещата позиция на друг.
Президентското безочие тази седмица задмина дори и премиерското.
Имам предвид неговото Обръщение от 19 март 2015 пред Парламента.
Войната в Украйна трябвало да се реши по дипломатичен път. И това от устата на страстния радетел за изолиране на Русия от Европейската карта. Дипломация без една от страните. Как става това? Той съобразява ли?
Докато Светът се преобръща и започва да отрича неолибералния модел, търсейки нов път и нова обществена система, Президентът в една дълга тирада, препълнена със заучени кухи фрази и идеологеми, ни призова към засилване на либерализацията. Сякаш живее на друга планета. С любовен патос ни разказва за прекрасния либерален модел…
Може би щеше да е комично, ако не беше толкова нагло. Политик, който е дете на най-арогантното задкулисие, не прикриващ връзките си с олигархичния свят, имаше наглостта да иска по-високо КПД в правораздавателната ни система и борба с олигархията. Морална поза, която просто мирише на развалено!
Президентът даде мощна подкрепа за великия проектозакон на ГЕРБ за предучилищното и училищно образование. Изглежда Президентът не си дава сметка, че този Закон изкопава още по-дълбока пропаст между „Единия %“, който се готви да си затвори децата като частни ученици у дома и останалите 80%, които разчитат на добро държавно училище, за което държавата ще дава все по-малко пари.
Аз лично не мога да разбера какво подбужда ГЕРБ да съсипят обществената система, която осигурява бъдещето на България, образователната система. Погледнете името му: Закон за предучилищно и училищно образование. На всеки грамотен човек му е ясно, че предучилищно образование не съществува, има предучилищно възпитание. Недъзите на този закон започват от тук. Повече от 10 са и като съберем действието им кумулативно, виждаме как системата ще рухне след 10 години.
ГЕРБ просто иска да минира българското образование.
Мина 1: Финансиране на богатите частни училища. При това при недофинансирани държавни училища, при намален бюджет за средното образование като цяло… Много ясно, че това ще доведе до задръстване по булевардите на по-големите градове, до закъсняващи за работа изнервени родители. Сещате се защо, нали? Недофинансирането на училището в малкия град води до разпускане на паралелки, до миграция на семействата към по-големите градове, включително към чужбина. И до какво ли още не…
Мина 2: Много учебници по един предмет. Представяте ли си каква история ще се учи в София, каква във Варна, каква в Кърджали, каква в етнизираните малки населени места? Представяте ли си, че за да премести детето си в друго училище, родителят трябва да плати два комплекта учебници за една учебна година. А самото дете ще трябва да положи не малко приравнителни изпити в новото си училище. По силите ли е на масовото бедно българско семейство, радост и щастие ли ще бъде за преместваните ученици?
Мина 3: Индивидуално домашно образование. Не само за децата с инвалидност и специални потребности, но и за всички желаещи родители… Какво е това, ако не една чудесна възможност за замазване, но не за решаване, на болен проблем – отпадащите от училище. Къде учи детето? Ами, вкъщи… И това далеч не е всичко…
Президентът иска консенсус и национално съгласие.
След решението за нов дълг от 16 млрд. лева, 6 от които са за разграбване. При непрекъснатите провокации от страна на Лютви Местан срещу достойнството на българската нация, срещу мира в държавата, срещу търпеливостта на българите. След поправките в закона за Здравната каса и орязването на много от лечебните пътеки. След приетото решение за американски военни бази в България и подготовката за включването ни във война. След приемане на мораториума за изсичане на горите и циганските демонстрации, с искане да си секат без ограничения.
Добре, нека има консенсус и национално съгласие. Но няма ли преди това да има отговорност за Борисов 2, няма ли преди това осъденият Цветанов да бъде изваден от политиката и телевизора, няма ли да бъде озаптена правителствената корупция, няма ли да се прекрати бруталната фидосовщина при коването на закони, няма ли да въведем ред с малцинствата и натрапваната ни вълна от бежанци? Президентът Плевнелиев не говори по такива ключови и фатални въпроси. Защо? Страх ли го е? Или той просто е съучастник във всичко това?
Цветановщина и фидосовщина –за съжаление това в момента е овладялоБългария, полицията, управлението, бизнеса и мисленето за тях.
В съседна Румъния министър си подава оставката поради започнало разследване срещу него. А у нас Цветан Цветанов с 2-те си присъди на две инстанции внася 4 законопроекта в сектор сигурност и продължава да ни чете морал как трябва да си развиваме сигурността! Това не е ли абсурд?
На всички ни е ясно, стана ясно и в зала, че уважаемата нова министърка на вътрешните работи е присадено там чуждо тяло (Румяна Бъчварова). Тя и да живее в министерството, да чете денонощно и да я обучават на спецификата на дейностите в МВР, ще успее да навлезе в материята чак след 5 години. До тогава ли ще я чакаме?
Очевидно такива министри са бушони на Бойко Борисов, поставени са като бушони.Вземат решения само след съгласието на Премиера.Това че той стои в сянка не значи, че те свободно решават и действат. Очевидно Борисов днес управлява чрез своите министри, при това много по-брутално, отколкото в предишния си мандат.